ПРАКТИКА | 1991 - зона за споделяне
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
ПРАКТИКА | 1991 - зона за споделяне

Форум на групата ПРАКТИКА | 1991, насочен към взаимопомощта и себеопознаването
 
ИндексПортал ПРАКТИКАТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Седемте смъртни гряха

Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
Admin
Admin

Брой мнения : 18
Join date : 06.07.2012
Age : 27
Местожителство : Варна

Седемте смъртни гряха Empty
ПисанеЗаглавие: Седемте смъртни гряха   Седемте смъртни гряха Empty09.10.12 9:45

Седемте смъртни гряха

Материал от Уикипедия Русия

Седемте смъртни гряха (лат. peccata capitalia, англ. capital sins, сapital vices, cardinal sins) — термин, който в католическото богословие се наричат седемте основни порока, пораждащи множество других грехове: гордост, скъперничество, завист, гняв, похот, лакомия, мързел или униние. В източната християнска традиция е прието да се наричат седемте смертни гряха. В православната аскетика им съответстват осемте греховни страсти. Cъвременните православни автори понякога пишат за тях като за осемте смертни гряха. Седемте (или осемте) смертни гряха следва да се отличават от отделното теологическо понятие на смъртния грях (лат. peccatum mortale, англ. mortal sin), което е въведено за класификация на греховете по степен на тежест и по последствие на тежест и обида към Бога.

Осмичната схема на Изток

Учението за осемте смъртни гряха се е сформирало в монашеската среда, в източната християнска аскетика. Списъкът на осемте главни гряха бил широко разпространен в ранната аскетическа литература. Още Киприан Картагенски, починал в 258 г., в съчинението «За тленността» (в «Патрология на Мина» — De mortalitate) споменава осем главни гряха. Иоан Касиан в началото на V век в сочинението «Събеседвания» (Collationes) говори, че учението за осемте главни гряха е прието навсякъде. Обаче, първият християнски автор, в трудовете на когото точно и определено се излага учението за осемте смъртни гряха, се счита Ебагрий Понтийски, който в края на IV век излага това учение в сочинението «За осемте зли помисъла» (в Добротолюбие е «За осемте помисъла на Анатолий», в «Патрология на Мина» — De octo vitiosis cogitationibus).

В това съчинение на Ебагрий Понтийски същността на учението за смъртните грехове е формулирана в самото начало на следните слова: «Има осем от всички главни помисли, от които произхождат всички други помисли. Първият е помисъла на чревоугодието, и след него — блудството, третият — сребролюбието, четвъртият — печалта, петият — гнева, шестият — унинието, седмият — тщеславието, осмият — гордостта. Дали тези помисли ще тревожат душите ни, или не, това не зависи от нас, но дали те ще остават в нас дълго или не, дали ще приведат в движение страст, или не, — това зависи от нас».

Ебагрий писал на гръцки езике, и неговият списък със смъртните грехове изглежда така:

1. Γαστριμαργία (gastrimargia) чревоугодие
2. Πορνεία (porneia) блуд, похот
3. Φιλαργυρία (philargyria) сребролюбие
4. Λύπη (lypē) печал
5. Ὀργή (orgē) гняв
6. Ἀκηδία (akēdia) униние
7. Κενοδοξία (kenodoxia) тщеславие
8. Ὑπερηφανία (hyperēphania) гордост

След това на Ебагрий, се появяват съчинения на други християнски автори, развиващи учението за осемте смъртни гряха, например, Нил Синайски, Ефрем Сирин, Иоан Лествичник и другие, из по-късните православни светии — Игнатий Брянчанинов. За разлика от традиционната осмична схема на главните грехове от списъка на Ебагрий Понтийски, гневът и печалта си разменят местата: гневът отива на четвърто, а печалта — на пето място. Осемте указани гряха условно се разглеждат като «плътски» (чревоугодие и блудство) и «душевни» (сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост).

Осмичната схема на Запад

В западното християнство учението за осемте главни гряха получава разпространение благодарение на трудовете на Иоан Касиана, който пренася в западното монашество опита на аскетическите традиции и практики, разпространени в Египет във второй половине на IV в. В египетското монашество Иоан Касиан изпитал силното влияние на учението на Ебагрий Понтийски и, вероятно, се е познавал с Ебагрий лично. Касиан взаимства учението за осемте главни порока (principalia vitia) или страсти (principales passiones), както е прието в източната християнска традиция, от Ебагрий Понтийски. Отлика в схемата на Касиан от схемата на Ебагрий е взаимното распоположение на страстите на гнева и печалта. За осемте главни гряха Иоан е писал в две известни свои съчинения: «За правилата на общежителните манастири» (De institutis coenobiorum) и «Събеседвания» (Collationes) между 420 и 427 година.

Иоан Касиан писал на латински, и неговият списък с осемте страсти в превод с гръцки език е такъв:

1. Gula (чревоугодие)
2. Fornicatio (блудство)
3. Avaritia (сребролюбие)
4. Ira (гняв)
5. Tristitia (печал)
6. Acedia (униние)
7. Vanagloria (тщеславие)
8. Superbia (гордост)

След Касиан за осем главни гряха в западната християнска традиция говорят няколко други автори, като Колумбан и Алкуин.

Западната схема на седемте смъртни гряха

Числото седем, установило се в католическата традиция, для главните грехове в западното християнство въвежда Папа Римски Григорий Велики. Той изчислил седемте гряха, които после включил в катехизиса на Църквата, в съчинение под название «Тълкование на Книгата Иов, или Нравствени тълкувания» (Expositio in librum Iob sive Moralia). В осмичната схема той обединил в един грях печалта с унинието, тщеславието с гордостта и добавил завистта. Така също той изменил последовательността на греховете, поставяйки на първо място гордостта, после — другите «душевни» грехове, а «плътските» грехове поставя в края. В резултат на това списъкът на седемте грехове на Папа Григорий получил следния вид:

1. Superbia (гордост)
2. Invidia (завист)
3. Ira (гняв)
4. Acedia (униние)
5. Avaritia (сребролюбие)
6. Gula (чревоугодие)
7. Luxuries (похот, блуд)

Поетът Данте Алигиери в поеме Божествена комедия (ок. 1307-1321), във втората й част, описва седем кръга на чистилището в порядъка, съответстващ на това изчисление на седемте гряха на Папа Григорий.

В периода на Средневековието голямо влияние на развитието на учението за седемте главни гряха в католическата теология оказва свети Тома Аквински, който се занимавал с развитието на това учение в своя фундаментален труд «Сума на теологията». Тома е писал сочинението на латински и в разсъжденията по този повод е предпочитал употребата на термина vitium (англ. vice), подразбиращ в контекста си порок, съдържание на характера, склоняващо към извършването на грях. Тома отличавал това понятие от греха като невярно с морална гледна точка действие. Той смятал, че грехът превъзхожда порока в степента на падение.

Тома Аквински определил главните пороци в качеството им на източник на множество грехове по следния начин: «Главният порок е такъв, че има твърде желана цел, така щото в нейното въжделение човек прибягва към извършване на много грехове, които всички намират източник в този порок като тяхна главна причина». Тома разглеждал тези седем смъртни гряха, които изчислил папа Григорий, но в малко по-различен порядък. Този списък на главните грехове представя свети Бонавентура в съчинението си «Кратко изложение на богословието» (Breviloquium).

_________________
1981 - Ikarus 286
[Only admins are allowed to see this image]
Върнете се в началото Go down
https://spodeli-praktika1991.bulgarianforum.net
 
Седемте смъртни гряха
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Безсъние
» Седемте чудеса на крайдунавска Добруджа
» Седемте най-странни природни феномена
» Императрицата на седемте хълма (ревю)

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
ПРАКТИКА | 1991 - зона за споделяне :: Зона за споделяне, духовни търсения и информация :: Духовни търсения :: Религии, деноминации и секти-
Идете на: